Форум за всички фенове на Twilight и Vampire diaries
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Анкети
Резултати от предишната анкета: Очаквате ли развълнувани финала на "Дневниците на вампира"? Да,нямам търпение! - 70% Да,интересно ми е какво ще стане! - 10% Ако имам време може и да го гледам - 10% Не,няма смисъл - 0% Не,ще е тъп както останалата част от сериала - 0% Не следя "Дневниците на вампира" - 10% Comments: 0
Приятели на форума
baner
Безплатен брояч
free online dating siteБезплатен Брояч
Безплатен Брояч

Share | 
 

 Ангели и демони

Go down 
АвторСъобщение
Vampire_fan
Admin
avatar

Posts : 107
Points : 294
Join date : 28.01.2010
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Ангели и демони   Чет Май 13, 2010 11:51 am

Това е една история която няма нищо общо със вампирите.Разказва се за един свят в който царуват Ангели и Дяволи.


1.Ангели
На външен вид изглеждат като обикновени човеци,докато не се покажат на истина.Специфичните им белези са големите бели крила.Те са изкусни музиканти и стрелци.Ангелите от благороден произход могат да имат най много три специални способности,а останалите по две.
По принцип те са миролюбиви същества но когато бъдат предизвикани стават опасни.
Въздуха и водата са техните стихии,но малко от тях могат да ги контролират наистина.
Най-големия им враг са Дяволите.

2.Дяволи(демони)
На пръв поглед Демоните са досущ като хората но това е само на външен вид.Когато са в опасност те показват истинския си облик.Изникват им червени рога,зъбите им се изострят значително,а очите им се оцветяват в червено.Те са умели бойци,особено добри със мечовете.
Характерите им са много различни така че не може да им се даде точно определение.
От както съществуват са във вечна война с ангелите.

Пролог:
Какво можеш да сториш когато животът ти виси на косъм?Когато всички онези които си обичал някога са във смъртна опастност?Когато се влюбиш в най-големия си враг,в този който си презирал през целия си живот дори и без да си го срещал?Наистина ли отмъщението е толкова сладко колкото казват хората?Как ще се справиш когато съществуването на цял един свят зависи от теб?Може ли доброто сърце да победи омразата и желанието за мъст?
Прочети историята ми и ще разбереш!

Предистория:

Преди много години Ангелите и Демоните били във постоянна борба.Често се водели кървави войни във които и двата народа хвърляли много жертви.Никоя от двете армии не можела победи - те били напълно равностойни.
На чело на дяволите стоял Диабло.Той бил млад и хубав демон със смело сърце и благ характер.
Ангелите били предвождани от своята принцеса – Анарион.Тя била най-красива във кралството си.
Въпреки крехката си външност тя имала сърце на войн.От малка се учела да се бие и би победила всички бойци от армията си с лекота.
Дълго време не ѝ позволявали да участва във войните от страх да не бъде ранена.Въпреки това упорития ѝ характер се преборил със всички пречки.
Първата и последна битка в която участвала била тази при Скалите на смъртта.Ангелите вярвали че с боец като нея на своя страна най-сетне ще победят.Но се случило нещо което никой не е очаквал.
Когато Диабло съзрял невероятната девойка,той се влюбил в нея.Демоните вече били приготвили оръжията си,но той така и не подал команда за нападение.Просто пресякъл поляната спирайки точно пред принцесата.Вместо да я нападне той и се поклонил,падайки на колене в нозете ѝ.
Ангелите се развикали щастлива-победата била тяхна.Сега Анарион трябвало просто да убие водача на дяволите.Но за всеобща изненада това просто не се случило.
Малко по-късно те се оженили въпреки несъгласието на приближените си.
За народите им настъпило времена на благоденствие.Новите владетели управлявали честно и справедливо.Престъпниците били в затвора и вече никой не крадял или убивал.Навсякъде царял мир.
Скоро се родила дъщеричка на Диабло и Анарион.Момиченцето било единствено по рода си-плод на любовта между две враждуващи раси.И двата народа посрещнали детето с много радост и почести.Те вече били свикнали едни с други и не се мразели.
Единствения който не бил щастлив от появата на наследничката бил Арес-един от най-приближените на Диабло.Той ненавиждал ангелите и бил много против съюза с тях.Воден от омразата и жаждата за власт той съставил заговор със някои от своите подчинени.Целта им била да пленят царското семейство и да поробят белокрилите създания.
Така една вечер Арес и останалите заговорници се промъкнали тихо до покоите на владетелите.Те избили охраната,но един от ангелите избягал.Името му било Рафаел.Той бил много млад,все още момче,но верен до гроб на господарите си.
Междувременно при Диабло и Анарион се водела тежка битка.
Господарят на Демоните бил ранен,но продължавал да се бие заедно със съпругата си.Малката Андариел явно усещала какво се случва защото плачела във креватчето си.
Родители ѝ правели всичко възможно за да я предпазят,но силите им не били достатъчни.
Рафаел пристигнал тъкмо на време.Той се втурнал напред изпращайки стрели към заговорниците.
Тъкмо щял да се хвърли към Арес когато нещо го спряло.Диабло го хванал за рамото издърпвайки го назад.
Владетелят изглеждал ужасно.Лицето му било в кръв,която се стичала от зееща рана на главата му.Едната му ръка била счупена а ризата му напоена с кръвта от останалите рани по тялото му .
-Недей…Вземи Андариел и бягайте! Спаси я…Моля те…Ние ще се опитаме да ги задържим…-младият ангел се поколебал,но когато видял отчаяния поглед на господаря си кимнал твърдо.-Тръгвайте…Сега!
Рафаел притичал към креватчето взимайки детето на ръце.Той успял да се промъкне между биещите се и да избяга от стаята.Вместо да търси изхода,ангелът излязъл на една от големите тераси и разперил крилете си.
Нещо вътре в него го дърпало обратно в двореца,но той знаел че трябва да изпълни заповедта на Диабло.Той трябвало да се грижи за детето в ръцете си и да го подготви за бъдещето когато ще трябва да заеме мястото си – Принцеса на ангели и демони.

1.Глава
17 години по-късно, в една гора в близост до кралството
Гората беше напълно спокойна.Нито листо не се помръдваше.Дори вятъра беше притихнал.
Единственото живо същество в околността беше девойката,седнала на брега на близо течащатата рекичка.Младото момиче седеше неподвижно със поглед вперен във водата.
Дългата ѝ черна коса се спускаше по гърба ѝ като катранен водопад.Кожата ѝ беше перлено-бяла придавайки ѝ леко призрачен вид.Имаше плътни кърваво-червени устни и гъсти мигли.Очите ѝ бяха много светло сини,но когато се ядосаше се оцветяваха във толкова тъмно черно,че дори и зеницата ѝ не се различаваше.
Точно сега изглеждаше като най-красивото човешко същество раждало се някога.Оу,човешко същество ли казах?Не,тя съвсем не беше такава.Не беше нито човек,нито ангел или пък демон.Не…Тя беше нещо необикновено,невиждано до сега.Беше дете на две враждуващи раси,открили пътя едни към други.Това да ви е познато?Да,това беше тя.Андариел.
Някъде зад нея се чу шум,но тя не му обърна внимание.След малко от дърветата излезе някой.По фигурата му можеше лесно да се определи,че е мъж.Беше облечен изцяло в зелено и носеше лък в ръка.Човек би го помислил за по-хубавия брат на Робин Худ.
Забравих ли да спомена че беше хубав?Е,сега го казвам.Имаше къса руса коса и пронизващо сини очи.В погледа му се четеше едновременно мъдрост,но и детска невинност.
Той наблюдаваше момичето с неприкрито възхищение.
Изведнъж Андариел се обърна към него.
-О,Рафаел!Какво те води насам по това време?-гласът и се разля наоколо като песен.Сякаш хиляди звънчета огласиха гората.
-Търсих ви госпожице!-отговори мъжът.
-Господи,кога ще спреш да ми казваш така! Искам да ме наричаш по име! Все пак ти си ме отгледал и те чувствам като свой роден баща.Не желая да говорим с такива формалности!-тонът ѝ беше леко раздразнен,което предизвика усмивка на устата на ангелът.
-Добре,Андариел!Хайде да се прибираме!Започва да се стъмва,а не искам да стоиш сама в гората!
Момичето скръсти ръце пред гърдите си и нацупи устни.Изглеждаше точно като дете на което са взели близалката.
-Много добре знаеш че мога да се грижа сама за себе си!-промърмори тя под нос.
Държанието ѝ предизвика още една вълна на смях през Рафаел.
Макар че изглеждаше като някое капризно дете,тя не беше такава.Напротив,беше много смела и леко безотговорна.Имаше докачлив нрав и лесно се ядосваше.Иначе беше много забавна.Знаеше как да разсмее всеки!Като цяло беше много противоположна личност.В един момент може да е бясна,а в следващия да се смее до полуда.
Андариел застана до Рафаел и двамата тръгнаха през дърветата.Докато вървяха не говориха много.Всеки беше потънал във собствените си мисли.
В случая момичето отново си мислеше за родителите си.Болката от липсата им се беше загнездила в сърцето ѝ като не ѝ даваше и миг покой.Единственото което я успокояваше беше мисълта за мъст.Ах,сладко отмъщение!Още щом беше чула цялата си история,тя беше дала клетва,че няма да се спре докато не убие и последният демон отговорен за участта на майка ѝ и баща ѝ.
Мислите на Рафаел бяха почти същите.Той умуваше как да направят така,че да свалят Арес от власт.За съжаление нямаше много опции.Гражданите бяха силно наплашени и малко от тях биха се разбунтували.Повечето от тези,които някога са били верни на краля и кралицата или бяха мъртви,или затворени.
Дори и да има станали от тях които да са на свобода те едва ли биха били достатъчни за да се изправят срещу армията на Арес.
Скоро двамата стигнаха до една открита поляна.Те пристъпиха напред докато не стигнаха до едно дърво в самият ѝ край.
Рафаел затвори очи и след момент големи бели крила изникнаха от гърба му.Той ги разпери и се изгуби в короната на големият дъб.
Вместо да си прави труда да показва истинската си същност,Андариел реши да използва една от многото си дарби.Тя се хвърли във въздуха и след по малко от секунда на нейно място седеше един чисто черен сокол.Той се издигна следвайки стъпките на ангела.Когато премина през листата пред погледа и се появи една малка къщичка сгушена между клоните.
Птицата се вшмугна през отворения прозорец и се преобрази отново във красивата девойка.
Тя поизтупа дрехите си и върна погледа си върху Аполон който досега я наблюдаваше мълчаливо.
-Ще си лягам!-каза момичето и се запъти към вратата която се намираше в единия край на стаята.Когато я отвори се озова във малка тъмна стаичка.
Единствените мебели тук бяха леглото и масичка в единия ъгъл.
Красавицата отиде до големия прозорец и се загледа в небето.Една единствена сълза се стече от окото ѝ,оставяйки влажна пътечка по кожата ѝ.
Тя продължи да стои неподвижно докато болка и гняв разяждаха сърцето ѝ.

2 глава

На другата сутрин Андариел се събуди много рано,но къщата отново беше празна.Всеки друг би се притеснил,но тя беше свикнала с постоянните отсъствия на Рафаел.
Слънцето тук още не бе изгряло и нощния мрак се разстилаше навсякъде.
Принцесата се изправи и побърза да се облече.Когато беше готова тя грабна лъка и колчана със стрелите и побягна от стаята.Вместо да си прави труда да лети тя просто скочи от дървото и след миг се озова на земята.
Огледа се за част от секундата и хукна напред.Краката ѝ почти не докосваха тревата докато пореше въздуха.Ако някой я видеше отстрани би си помислил че всеки момент ще се блъсне в някое дърво,но не.Тя продължаваше да бяга без дори да одраска бялата си кожа.
Не след дълго стигна до една голяма кръгла полянка.Беше много красиво.Наблизо шумеше малка рекичка,а свежата,зелена трева бе огрята от слънцето.
На едно дърво в края ѝ имаше издълбана кръгла мишена.На места по нея си личаха стари дупки от стрели.
Момичето се усмихна леко,когато позна мястото.Тя свали лъка от гърба си и се пристъпи към средата на поляната.Извади и една стрела и се прицели.
Чу се единствено свистенето на тетивата и върха на стрелата се заби точно в средата на мишената.
Андариел не реагира и отново зареди оръжието си.Следващата стрела полетя и разцепи първата.
Това се повтори още няколко пъти докато конски тропот не наруши тишината.Красавицата се огледа стреснато когато звука от копитата продължи да се приближава.
Принцесата подскочи пъргаво и след малко на нейното място черния сокол размаха големите си крила.Птицата се издигна светкавично и се скри във клоните на близкото дърво,тъкмо когато конник пристъпи на поляната.Със него имаше още трима,които го бяха наобиколили.
И четирите коня бяха черни,но този по средата беше най-голям и здрав.Ездача му беше демон като останалите,но той беше сто пъти по-красив.Имаше гъста черна коса и черни очи.Устните му бяха плътни,в най-прекрасното червено.Момчето…Или не,по-точно би било да кажа мъжа,беше облечен със черна риза и панталон във същия цвят.Дори и под дрехите си личаха мускулите му.Със сигурност всяка жена би полудяла по него.
Добре ще ви дам и името му,за да не ми се налага да го наричам със разни съществителни през цялото време
Казваше се Дарвин и беше син на Арес.Да,на същия този Арес,който предаде своя господар само заради омразата към ангелите.Същия този който беше виновен за това Андариел да отрасне без баща и майка.
А къде беше тя?Само на няколко крачки от Дарвин и свитата му.Девойката ги наблюдаваше мълчаливо,без да подозира че всъщност това е най-големия ѝ враг.
През това време демона слезе от коня си докато слугите му го гледаха без да продумват.Той се приближи към средата на поляната и се наведе.Когато се изправи във ръката си държеше дървения лък на Андариел.Тя ги беше забравила докато бързаше да се скрие.
Когато принцесата видя грешката си,се почувства сякаш върху главата ѝ са излели кофа леденостудена вода.
Дарвин прокара ръка по гладката повърхност на оръжието.Вдигна очи за да огледа околността.Погледа му се спря на мишената,която в момента беше надупчена от няколко стрели.
-Някой е бил тук…-промърмори тихо той.-Не може да е избягал далеч.
Обърна се и с един скок вече беше на седлото.Пришпори коня си и препусна през гората.Останалите го последваха малко изненадани от внезапното действие на господаря си.Не след дълго конниците се изгубиха напълно от поглед.
Сокола постоя още миг в дърветата и разпери криле,отново приемайки човешкия си облик.Когато краката ѝ докоснаха тревата тя побягна с всичка сила.Бързаше да намери Рафаел и да го предупреди за опасността.За момент спря и подуши въздуха,но не можеше да улови миризмата на приятеля си от тук,не и във тази си форма.Момичето не загуби и секунда във колебания.Затвори очи и стисна ръцете си в юмруци.След секунда трансформацията започна.На главата ѝ изникнаха и малки черни рогца.Кучешките ѝ зъби се удължиха значително,а зад гърба ѝ се разтвориха огромни черни крила.
Тя вдигна глава и вдиша дълбоко.За щастие този път усети така познатия аромат.
Принцесата отново се впусна в бяг.Беше по-бърза и от мълния.Точно сега вероятно приличаше на някоя самодива.Черната ѝ коса се вееше като перелина зад нея.Устните ѝ бяха стиснати в права линия,а в очите ѝ гореше огнена решителност.
Не след дълго съзря Рафаел седящ на брега на една рекичка.Погледа му беше насочен към неспокойните води,но се обърна веднага щом усети приближаващото се момиче.Любопитството в очите му веднага се смени от тревога и безпокойство.Той познаваше Андариел добре и знаеше че тя рядко с преобразяваше и го правеше само със причина.
-Принцесо какво се е случило?-загрижеността си личеше и във гласа му.
-Демони…в гората…-красавицата се задъхваше от притеснение.
-Какво?Успокой се,и ми кажи какво се е случило.-ангелът я хвана за раменете извъртайки я към себе си.
Девойката си пое няколко пъти въздух опитвайки се да овладее дишането си.Накрая успя да проговори нормално.
-Има демони в гората.Видях ги с очите си.Бяха четирима конници.Рафаел, какво ще правим?
-Всичко ще е наред!Ще се оправим!-той правеше опити да я успокои,но напразни.-Обаче ще се наложи да се преместим.-накрая гласът му се снижи очаквайки реакцията на момичето.
При тези думи Андариел не издържа и избухна.
-Писна ми постоянно да се местим.Къде ще отидем този път?Пак във някоя горичка?Или направо в някоя пустиня?Писна ми!Не искам да започвам всичко от начало!-Гласа ѝ се повишаваше все повече и повече докато накрая не премина в крещене.
-Съжалявам!И аз не искам но се налага.Ако останем тук опасността демоните да ни хванат е много голяма.-Рафаел говореше утешително.Той достатъчно добре познаваше избухливия характер на принцесата и в повечето случаи успяваше да я усмири.Но явно не и днес.
-Нека да дойдат!Не ми пука!Тъкмо ще имам възможността да си отмъстя!Да ги убия с голи ръце!-малко по малко синьото в очите ѝ се изгубваше правейки път на черното-предвестник на най-страшният гняв.
Ангелът усети промяната и вложи двойно повече усилия в успокояването.
-Дишай,спокойно…Всичко е наред…Всичко ще се оправи.-Слава богу момичето успя да се овладее и погледа ѝ отново придоби своя красив морско син цвят.
-Добре ли си?-попита Рафаел загрижено.
-Аз…да добре съм.Ужасно съжалявам за преди малко.Просто се ядосах и…-девойката се задъхваше от борбата която допреди малко бе водила във себе си.
-Нищо не се е случило.Няма проблем.Хайде да се прибираме и да си съберем багажа.-красавицата кимна отсечено в отговор,без да каже нищо.
Двамата се преобразиха отново и препуснаха през дърветата.Когато стигнаха познатото дърво те дори не се спряха.Подскочиха нагоре и след миг се озоваха във къщичката.Андариел се запъти директно към спалнята си.Тя отиде до малкия шкаф във ъгъла и изсипа съдържанието му.То се състоеше главно от дрехи,но на дъното на купчината имаше една брошка.Златна,инкрустирана със скъпоценни камъни.Това бижу тя притежаваше по наследство.То беше закрепено на одеалцето с което бе увита малката принцеса.Красавицата още пазеше реликвата за да ѝ напомня за клетвата която бе дала пред себе си.
Момичето прибра набързо вещите си и се върна в другата стая.
Там вече я чакаше Рафаел със своя багаж.Той я огледа набързо и веднага забеляза липсата на оръжие.
-Къде ти е лъка?
-Остана на поляната и демоните го взеха.-отговори равно девойката.
Ангелът постоя замислен и свали товара от гърба си.Поровичка се няколко секунди в чантата си.От там извади дълъг меч.Острието и ножницата му бяха потъмнели от дългото стоене,но това нямаше значение.
-Това е моят меч.-каза мъжът .-Но той вече не ми трябва ,така че можеш да го вземеш.
Андариел се доближи и пое оръжието от ангела.Човек би помислил че крехкото момиче не би могло да издържи тежкия меч,но тя го завъртя без никакъв проблем.Острието изсвистя докато пореше въздуха направлявано от опитната ръка на принцесата.
-Благодаря!-девойката прибра оръжието във ножницата и я закачи на кръста си.-Къде ще отидем?
Рафаел малко се поколеба,но все пак отговори.
-Мислех да тръгнем на юг към равнините отвъд хълма.После не знам.
-Добре.-двамата се обърнаха и се преобразиха.Скочиха през прозореца неподозиращи за предизвикателствата които ги очакваха навън..

3 глава

Вече няколко часа Андриел и Рафаел пътуваха през дърветата.Гората вече се разреждаше и не след дълго двамата се озоваха в самият и’ край.В първия момент слънчевите лъчи ги заслепиха,но когато успяха да се огледат останаха изумени.Тук където до скоро растяха буйни зелени треви,сега се простираха огромни голи поля.Растителността вече беше напълно изсъхнала.Дори малкото езерце което имаше наблизо бе изчезнало.Земята беше напукана от продължителната суша.Не се мяркаше нито едно животно освен лешоядите които кръжаха,високо я небето чакайки следващата жертва на жаркото слънце.
Принцесата преглътна едва доловимо.Ясно си личеше че гледката не ѝ харесва.Носът ѝ беше сбърчен,както и челото.Присвитите ѝ очи подозрително обхождаха околното пространство
-Рафаел,това място не ми харесва.Няма ли друг път?
Ангелът поклати главата си толкова леко,че човешко око не би доловило движението.Но красавицата не беше човек.Нейните сетива бяха в пъти по-изострени от тези на всяко друго същество раждало се някога.А рефлексите- смъртоносни.Можеше да пречупи врата ти дълго преди изобщо да си усетил присъствието ѝ.Но тя рядко използваше способностите си за това.Просто добротата ѝ не го позволяваше.Предпочиташе да бяга из гората,да се катери по дърветата и да се учи да се бие.
-Рафаел,имам лошо предчувствие.-мъжът я погледна любопитно и леко разтревожено.-Смърт витае на това място.-тя устреми поглед нагоре към безоблачното небе.
-Знам.Аз също го усещам,но нямаме избор.-момичето кимна в безмълвно съгласие с думите на русия красавец.Колебанието в очите ѝ се замени с решителност и тя пристъпи напред.
***
Вече няколко часа двамата вървяха из пустошта в пълно мълчание единствения звук,който разцепваше тишината беше зловещото грачене на лешоядите.Слънцето беше залязло отдавна и наоколо се стелеше непрогледен мрак.Е ,непрогледен за хората и повечето останали същества.Но Андариел виждаше перфектно дори и на оскъдната светлина която лунния сърп осигуряваше.Въпреки това си предимство принцесата вече изнемогваше.Придвижваше краката си едва-едва и се спъваше постоянно.Когато за малко да падне по лице,Рафаел най-сетне се спря и я погледна.
-Трябва да спрем някъде за нощта.Знам една скала наблизо.Можем да се подслоним под нея.-момичето нямаше сили за нищо освен да кимне веднъж.
Ангелът отново я погледна подозрително и неочаквано я взе във ръцете си.Красавицата не протестира както би направила обикновено.Тя просто отпусна глава на рамото на приятеля си и позволи на клепачите си най-сетне да се затворят.
Ангелът я притисна към себе си и побягна към укритието.Както беше казал, въпросната скала бе наоколо километър от тях,но с неговата скорост стигнаха за няколко минути.
Не след дълго пред тях се издигаше една огромна канара от камъни появила се сякаш от нищото.Между огромните скални блокове можеше да се види тясна цепнатина голяма само колкото да мине човек.Рафаел се провря през нея и се озова във широка пещера.Той постави спящото момиче в единия ъгъл и започна да приготвя леглата.Добре че предвидливо се беше сетил да вземе одеала,иначе сега щеше да им се наложи да спят на твърдия под.
Когато всичко беше готово русокосият повдигна все още несъбудилата се девойка и я постави на меките завивки.Принцесата се размърда сънено намесвайки се по-удобно, и отново заспа.
Мъжът се зае да запали огън,но явно не му се отдаваше особено,тъй като след петнайсет минути двамата още стояха на студено.
-Май нещо не се получава,а?-нежен кикот прекъсна ангела,карайки го да подскочи приземявайки се по гръб.
Сега вече Андариел се смееше с пълно гърло.
-Извинявай.-успя да каже тя докато се опитваше да си поеме въздух.Ребрата вече я боляха,но продължаваше да се подхилква.
-Няма нищо.-промърмори Рафаел,който отново се беше захванал с огнището.-Защо нямам дарби?!-изръмжа той гневно.
Последната реплика заинтригува момичето до него и то вдигна поглед
-Има ли дарба с която можеш да запалиш огън?-попита тя любопитно.
-Да съществува такава,но тя е само при демоните.Както много добре знаеш, огъня е тяхната стихия,както водата-нашата.-обясни мъжът отегчен.
Чудя се…Дали и аз го мога-помисли си красавицата.
Тя се вгледа в струпаните дървета чудейки се как да опита да ги запали.Можеше да си представи как светлината от пламъците щеше да освети помещението,как топлината щеше да се разпръсне наоколо придавайки уют дори на студената пещера…
В момента в който тези мисли минаха през ума ѝ сухите клони избухнаха в пламъци,което предизвика рязкото подскачане на Рафаел.Очите му веднага се впиха в момичето което беше почти толкова изумено колкото него.
-Ти ли направи това?-в отговор получи само кимване.
Дарбите ѝ се развива по-бързо отколкото очаквахме.-помисли си той-Слава Богу тя все още не знае колко могъща е всъщност.Все още…
Но на глас не каза нищо.Просто продължи да се взира невиждащо напред.

4 глава

На другата сутрин,когато Андариел се събуди,Рафаел беше вече станал и приготвяше закуска край огъня.Принцесата се изправи,тромава от съня,и се протегна като коте,което става от тежка дрямка.
-Добро утро- измърка тя.Измъкна се ловко от завивката,но когато го направи потрепера.Навън беше кучи студ.-Какво става?Защо е толкова студено?Лято е все пак!
-Каквото и да се случва определено не е хубаво.-Отвърна ѝ мъжа.
-Знаеш ли какво е?
-Имам…теория.-беше принуден да продължи от девойката,която му хвърли един въпросителен поглед.-Знаеш че ангелите и демоните са неразривно свързани със природата,нали?-момичето кимна-Те са напълно равни във всичко и според мен точно това поддържа равновесието.Но сега,когато Ангелите са във плен,мирът е нарушен и съответно равновесието също.Заради това в момента времето е толкова нестабилно.Сезоните се смесват,климата се променя,както и природата.
-До къде може да стигне това?-прошепна ужасено Андариел.Въпроса ѝ предизвика тежката въздишка на ангела.
-До унищожението ни.-принцесата се разтрепера.Тя идеално съзнаваше че под „ние”,Рафаел нямаше предвид тях двамата.Не,той говореше за расите като цяло,за всички.
-М-можем ли да го спрем?
-Вероятно,ако успеем да възобновим реда.
-Ще успеем!Ние сме силни ще се справим.-промърмори красавицата по-скоро на себе си отколкото на някой друг.
Остатъка от сутринта премина в мълчание.Те се нахраниха бързо,събраха нещата си и побързаха да тръгнат,прикривайки следите си.Този път си облякоха допълнителен чифт дрехи,заради пронизващия вятър.Придвижваха много бавно,тъй като урагана не им позволяваше да бързат.Имаха чувството че всеки момент ще бъдат отнесени от вихъра.Не можеха да спрат да треперят въпреки пластовете от плат,които покриваха кожата им.Дори лешоядите днес се бяха скрили на завет и единствения звук,който разсейваше тишината беше вълчия вой.Това притесняваше мъжът,макар че той с нищо не го показваше.Просто продължаваше смело да крачи напред,стъпка след стъпка,в борба със бушуващата стихия.
***
Нощта отдавна беше покрила земята със тъмното си було,но Андариел и Рафаел продължаваха да крачат.Накрая,обаче,не издържаха и решиха че е време да си спретнат подслон.За жалост наоколо нямаше никъде,където да се скрият и се налагаше да си устроят лагер сред пустошта,под звездното небе.
Те запалиха голям огън и се настаниха около него.Воят на вълците вече се чуваше от опасно близо.Колкото и да се опитваха,нашите герои просто не можеха да ги игнорират.
Ангелът се оглеждаше притеснено наоколо,а момичето не издаваше по нищо че е разтревожена.Но изведнъж тя се изстреля на крака заемайки нападателна стойка.
-Вълците са тук!–прошепна в отговор на изумената физиономия на ангела.-Обградили са ни!-изостреният ѝ слух с лекота можеше да улови стъпките на дивите животни,които само чакаха удобна възможност да нападнат.
Рафаел извади лъка си и посегна към стрелите си,но беше спрян.
-Не ги наранявай!-примоли се принцесата.
-Но тези вълци служат на демоните!Те са изпратени за нас.Не можем да ги оставим живи.
-Казах НЕ!-изсъска момичето.Гласът ѝ никога не е звучал така твърдо както сега и това накара мъжът да се подчини на заповедта на господарката си.-Аз ще се справя!-тя се обърна право към светещите очи на зверовете.За части от секундата Андариел се трансформира в най-любимата си от всички форми-вълчата.Без колебание тя пристъпи към ядосаната глутница,карайки я да замълчи само със едно свое ръмжене.Животните се кротнаха и наведоха глави във знак на подчинение.
Принцесата издаде още един звук подобен на лай и един от вълците побягна към гората.Останалите го последваха изчезвайки под тъмното було на нощта.Не след дълго далечният им вой разцепи тишината.
-Андариел,какво става?-осмели се да попита Рафаел
Красавицата,която вече беше приела истинската си форма и обикаляше забързано наоколо.
-Трябва да тръгваме!Не можем да останем тук и момент повече…
-Чакай малко!Какво имаш предвид?
Момичето се спря и си пое дъх за да се успокои.
-Заминаваме.Незабавно!
-Но защо?-ангелът все още не можеше да проследи мисълта на красавицата.
Тонът,с който девойката отговори накара мъжът пред нея да потръпне.
-Открили са ни.

5 глава

-Открили са ни.
-Но как?!Това е невъзможно!-ахна Рафаел,който вече беше започнал да събира багажа заедно със Андариел.
-Нямам представа как,но явно е възможно.Слава Богу че още не знаят кои сме!
Съвсем скоро огънят беше загасен,всичко беше прибрано и единствената следа че някой скоро е бил тук беше тънката струйка дим,която се издигаше от все още горещите въглени.
-Къде ще отидем?-ангелът реши най-сетне да наруши тягостната тишина.
Принцесата се спря за момент сякаш се страхуваше от реакцията,която думите ѝ щяха да предизвикат,но накрая явно реши че не може да не отговори.
-В столицата.
-Не!Знаеш че не можем да отидем там,точно под носа на врага!
-Не го ли виждаш?!-тя също започна да вика.-Това е единственото място което е безопасно за нас.Никой няма да очаква да отидем там и това ще е най-голямото ни предимство.Освен това никой няма да разбере кои сме!Няма как да ни познаят.-говореше толкова бързо че нямаше време дори да си поеме дъх.
Когато Рафаел отвори уста вече звучеше много по-спокойно.
-Имаш ли представа колко приличаш на баща си?Само един кратък поглед би бил достатъчен за да те разпознаят.
-Тогава няма да ни виждат!-продължи да настоява принцесата.-Виж,Рафаел знам че няма да е приятно за никой от нас но нямаме друг изход. – мъжът срещу нея въздъхна тежко когато видя че няма как да я разубеди.
Устните на девойката се извиха в лека усмивка предчувствайки лесната победа.
-Добре,хайде да тръгваме!-нарамиха багажа си и тръгнаха отново през пустошта.Този път вървяха по-бързо от преди,дори без да спират за почивка.
Слънцето залязваше когато в далечината се появиха високите кули на двореца.Рафаел неволно потръпна.Спомените,и щастливи и болезнени,започнаха да се сипят отгоре му като порой.
Красавицата също забеляза това и положи ръка на рамото му.Когато усети топлината на дланта ѝ,мъжът сякаш излезе от транса си.Очите му отново придобиха огнената решителност присъща за него.
-Да вървим!-след като думите излязоха от устата му,ангелът веднага съжали.Тона му беше много по-студен отколкото трябваше,карайки момичето да се отдръпне от него като попарено.Той веднага опита да поправи грешката си.-Съжалявам!Не трябваше да си го изкарвам не теб,но…
-Спокойно,разбирам!-Андариел беше лишила гласа си от емоции в опит да скрие чувствата си.Тонът на Рафаел я беше наранил,но тя бе свикнала да не показва болките си.
За жалост той я познаваше твърде добре и успяваше да проникне под маската която си беше сложила.Това малко я дразнеше,защото ѝ бе много неприятно друг да вижда чувствата ѝ,но с времето беше свикнала.
Ангелът се прокле наум заради това което бе направил,но нямаше начин да върне времето назад.Тъкмо отвори уста да каже нещо,но бе прекъснат.
-Хайде!Трябва да побързаме ако не искаш да ни забележат.-Принцесата стоеше на няколко метра пред него,чакайки го.Той накара краката си да се размърдат и я настигна.
-Разкажи ми за двореца!-примоли се тя.-Никога не си го правил.
-Какво да ти разкажа?
-Не знам.Просто искам да разбера как изглежда,как си го спомняш…-истината беше че принцесата от малка мечтаеше да разбере какво представлява домът ѝ,мястото където се е родила и където щеше да отрасне ако Арес не беше пленил родителите ѝ.Омразата отново започна да се надига,но тя си наложи да се овладее.Сега не бе момента да избухва.Времето ѝ за отмъщение щеше да дойде и тогава онези виновни за ориста на кралството щяха да си платят.Жестоко.
Тя напълно бе забравила за въпроса си и почти подскочи когато чу гласа на приятеля си.
-От къде да започна...Двореца…Двореца е най-красивото нещо което някога си виждала.Високите тавани са украсени със уникални рисунки правени от едни от най-великите художници на кралството.Огромните прозорци допускат слънчевата светлина придавайки живот дори на празните стаи.-докато говореше погледа му беше зареян някъде далеч в други времена,когато кралството е процъфтявало,изпълнено с живот.-По стените са окачени многобройни портрети на предците ти.А градината…Ах,градината!Дори сега мога да си спомня аромата на цветята.Майка ти обичаше да стои там и да се наслаждава на уханието което се носеше.Имаше дори малко езеро в което плуваха лебеди и водни лилии.-още една въздишка се отдели от устните му.-Нямам търпение да го видиш със собствените си очи.-с тези думи той се завърна към реалността обръщайки се с лице към момичето което слушаше захласнато.
Не бяха осъзнали колко дълго са вървели,но когато се огледаха около себа си останаха силно изненадани.Бяха стигнали!Само на няколко крачки ссе издигаше огромната крепостна стена.
-Как ще влезем?-едва сега девойката осъзна че няма представа как ще се промъкнат В града.-Няма как да заблудим охраната.
-Ела!Знам таен вход!-ангелът я хвана за ръката издърпвайки след него.Двамата се движеха безшумно,като сенки.Не след дълго спряха пред една покрита с бръшлян малка портичка.Отне им няколко минути да я отворят,но все пак успяха.Докато се промъкваха в спящия град Андариел сложи качулката на наметката си,скривайки лицето си.Рафаел направи същото.
-Къде ще нощуваме?-попита девойката
-При един стар познат.
-Можем ли да му се доверим?
-Да.-с отговора си мъжът приключи разговора,повеждайки я по една от пустите улици.
Принцесата се оглеждаше трескаво наоколо,сякаш се опитваше да запомни всичко около нея до най-малка подробност-високите сгради от двете страни на пътя,тесните улички,фенерите които мъждукаха в мрака.
Стигнаха до една порутена къщичка,в един от най-бедните краища на града.Рафаел почука по олющената врата сваляйки качулката си.След няколко минути от там се показа мъж на около 30 години със тревисто зелени очи и множество белези по лицето.Когато видя кой го безпокои,замръзна.След няколко мига възвърна самообладанието си.
-Господи,Рафаел!Ти си жив!Но как…
-Тихо,ще ти обясня всичко когато влезем вътре където няма да имаме нежелани слушатели.-мъжът се огледа наоколо.
-Прав си приятелю.Тук дори и стените имат уши.-с тези думи зеленоокия се отдръпна за да могат гостите му да минат.Когато влязоха той ги подкани да се настанят на столовете.
Андариел все още бе с качулка и стоеше безмълвна докато приятеля ѝ говореше.Направи ѝ впечатление че Рафаел нито веднъж не я спомена.
-…Ще съберем армия и ще свалим Арес от престола.
-Искаш да предизвикаш война?!Кое те кара да мислиш че народа ще те последва?Кой ще ни води?-тонът на другия мъж беше пълен с недоверие
Принцесата която досега обикаляше из стаята свали качулката си и мина под светлината на лампата.
-Аз ще ви водя.Народът ще ме последва.
Когато видя лицето ѝ домакинът залитна напред и едва се задържа на краката си.
-Невъзможно…-прошепна той през напуканите си устни.
-Да,възможно е.Аз съм Андариел дъщеря на Диабло и Анарион,законна принцеса.-мъжът падна на колене,ридаейки.
-Принцесо! О,принцесо!
-Как е името ти?-попита девойката нежно.
-Михаил,господарке.Войник във армията на родителите Ви и смея да кажа,най-добър приятел на майка Ви.
-Стани войнико!-заповяда момичето меко.-Няма нужда да коленичиш пред мен.Това че произлизам от кралско семейство не ме прави по-различна от останалите.
-Както кажете принцесо.
-Андариел.-поправи го тя.-Наричай ме Андариел.
-Андариел,имам нещо за вас.Последвайте ме!-той тръгна към врата в единия край на стаята,следван плътно от останалите двама.
Когато влязоха малката спалня,Михаил се запъти директно към сандъка в единия край.От там той извади нещо увито в плат.Той го отви обръщайки се така,че да може другите да видят какво е.
Красавицата ахна при вида на златната броня.
-Беше на майка ви.Което значи че сега е ваша.-зеленоокия се обърна отново този път изваждайки най-красивия лък който Андариел бе виждала и меч,също толкова хубав както и другото оръжие.
-Лъка е на Анарион както предполагам се сещате,а меча…меча е на баща Ви.-сърцето на девойката биеше като лудо в гърдите ѝ.Цялата трепереше от вълнение.Никога не си бе представяла че ще има възможността да държи в ръка веещи на родителите си.
-Аз…не знам как да ви благодаря…
-Не няма нужда да ми благодарите.Самото Ви присъствие е достатъчна благодарност за мен.
-Михаил…-Рафаел проговори за пръв път от няколко минути.-…можем ли да пренощуваме тук?Съжалявам ако те затрудняваме,но…
-Разбира се че можете да пренощувате тук!Моя дом е и ваш дом,Рафаел.
-Благодаря ти приятелю!
-За нищо,за нищо…
-Ще ме извините,но аз съм уморена и мисля да си лягам.-изправи се девойката.
-Аз също!-отговориха двамата мъже едновременно.
-Елате ще ви покажа стаите ви!
За принцесата бе отредена най-хубавата стая в къщата,но тя бе твърде изтощена за да се оглежда наоколо.Просто се просна на меките завивки и мигновено заспа,пренасяйки се в света на сънищата си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampire-fans.bulgarianforum.net
 
Ангели и демони
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Vampire Fans :: Лично творчество :: Разкази и фенфикшъни-
Идете на: